Анелия Янковска-Сенгалевич

ДЪЖДКО

В града пристигна странно семейство: облак - баща, облак - майка и синчето им - Дъждко. Заваля и децата, които играеха навън, трябваше да влязат вкъщи и да чакат, докато премине дъждът. А той, вместо да се извали набързо, заскача из дърветата, заигра се в капчуците, зацамбурка в локвите. Улиците станаха вир-вода.

- Стига, палавнико! - скара му се майката облак. - Децата искат да поиграят на слънце, а ние трябва да пътуваме към нивите, да ги напоим, та да израсте житото.

- Приказвай си на вятъра! - гръмна Дъждко в улуците и закапа дваж по-силно по покривите. Валя, валя и изведнъж - гърлото го заболя.

- Ето че се простуди! - ядоса се бащата облак, грабна непослушкото и затича с него към поликлиниката. Там докторът прегледа Дъждко и рече:

- Не е настинка. Нагълтал е пушек от комините. Цялото му гърло е в сажди. Коминочистачът ще го почисти, аз ще го излекувам, а вие заведете детето си на село - нужен му е чист въздух.

- Чудесно! - зарадваха се облаците. - Още днес ще идем да полеем нивите.

Дъждко си мълчеше, защото първо коминочистачът напъха няколко четки в гърлото му, а после докторът сложи в устата му десетина хапчета гърлолек и смучисладко. Но щом се почувства здрав, той хвана за ръце мама и татко и семейството тръгна на път.

Под избистреното слънчево небе децата пак заиграха из улиците. Скоро няма да се сетят за палавника Дъждко, който беше в техния град.