ИЗЧЕРПВАЩО (НЕ)СЪЗНАВАНО
На Мартина Т.
Падам от леглото на кораба в каюта № 180
скъпи, доплавахме ли?
скъпи, забрави ли си тефтера?
скъпи, страхувам се да не се обърне кораба
Откакто продължавам в живота с ново сърце,
чувам само животни по всички радиостанции
и звуците се изливат и преплитат в мен
като в телефонна централа
на телефонните и подслушвателни апарати
чета мислите им -
и когато проговорят, чувам точно това, което искат да скрият.
За себе си не знам нищо. В писалката на сърцето ми
няма достатъчно мастило,
престанала е да описва събитията.
Когато ми мериш кръвното,
сърцето ми се помпи равномерно с кръв
тъй като вижда молебени сигнали
и се потапя дълбоко в меката белота на очите ти.
Кажете ми, моля, какво зашихте в гръдния ми кош?
Сърце, което не боли, не понася изчерпващото съзнание!?
Всичко може да бъде.
Всичко може да се случи.
Две лисици въпреки това идват периодично - така
както
месечните ни заплати:
Червено варено вино и пъстри тапети в стаята
за специални и необичайни гости.
Да се любим цяла вечер!
Докато не свършат силите ни, до безсъзнание!
(по мотиви на стихове на М. Рихтер)
© Звонко Танески
© Димана Иванова, превод от македонски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.01.2014, № 1 (170)