НА ПРИЯТЕЛИ ЗАД ГРАНИЦА
I
Писах ти толкова предпазливо. Но това, което не можах да ти кажа,
се пълнеше и растеше като балон с горещ въздух
и накрая се понесе през нощното небе.
II
Сега моето писмо е при цензора. Той светва лампата си.
В нейните отблясъци думите ми подскачат като маймуни в телена мрежа,
която разлюляват, спират, за да си покажат зъбите.
III
Чети между редовете. Ние ще се срещнем след двеста години
когато микрофоните в стените на хотела са тотално забравени -
когато най-сетне могат да спят, превръщайки се в амонити.
© Тумас Транстрьомер
© Йордан Ефтимов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.11.2011, № 11 (144)