ДО СКОРО ВИЖДАНЕ, КЕЙМБРИДЖ*
再见康桥

web

Тихичко си отивам, така както тихичко дойдох;
лекичко помахвам с ръка, сбогувам се с облаците върху западното небе.

Липата на брега е любимата на залеза,
отражението просветва наобратно във водата - вълната в моето сърце.

Водораслите над рохката земя привличат те - слети с водата на дъното;
в меката вълна на реката в Кеймбридж аз искам да бъда водно растение!

Онази скрита, най-дълбока част от реката не е извор на чиста вода, тя е дъгата в небето.
Намествам се измежду водораслите, безмълвно промъквам се подобно на дъгата-сън.

Съня ли търсиш? Стискай едно дълго гребло, по посока на младостта на зелената трева,
лодка, пълна с лъчите на звезди, в блещукащата им светлина се чува песен.

Но аз не мога да пея, тихо се чува сбогуващата се китайска флейта,
щурците заради мен замълчават, мълчанието е вечерният мост в Кеймбридж.

Безмълвният аз, тихичко си тръгнах, така както тихичко дойдох;
разтанцувах ръкава си, не взех със себе си нито един облак**

 

* Най-известната поема на Шу, “До скоро виждане, Кеймбридж”, е написана през 1922 година, посветена е на сбогуването с Кеймбридж, както и на неосъществената любов между Шу и една китайска студентка, Лин Хуй-ин (бел.прев., Д.Б.).

** Шу не се сбогува със самия Кеймбридж ката алма матер, а се сбогува с промяната, която му дава културата на Кеймбридж, сбогува се с идеала си за/в Кеймбридж (бел.прев., Д.Б.).

 

 

© Шу Джъ-мо
© Джина Баларева, превод от китайски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.04.2014, № 4 (173)