ПЕСЕН ЗА МАЛОДУШНИТЕ, КОИТО НЕ СЕ
ОСМЕЛЯВАТ ДА ВЯРВАТ В СВОБОДАТА
На тебе винаги, Мария
Много неща съм изгубил,
но още ми остава живеенето
и смайването, че ще дойдеш,
повикам ли те, при мене.
Добре премислено,
да се отзовем, когато ни викат,
е чудо наистина.
© Луис Росалес
© Рада Панчовска, превод от испански
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.12.2010, № 12 (133)