ТИШИНА
Такава тишина и сякаш чувам в нея
как лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците.
В гърдите ми
се буди глас незнаен
и песен стародавна, за чужд копнеж запява.
Разказват, че нашите деди изгинали са твърде млади
във вените със буйна,
страстна кръв,
и слънце живо във кръвта
се връща във гърдите ни -
живота си неизживян
да доживеят.
Такава тишина и чувам в нея
как лунните лъчи се блъскат по стъклата на прозорците.
Дали и моята душа след векове
във нечии гърди не ще пропее
по струни нежни от покой и тишина
по арфата на мрака - за погубената младост,
за надеждите разбити? Кой знае? Кой ли знае?
© Лучиан Блага
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2011, № 6 (139)