ЛЯТО
Далече по хоризонта - една след друга -
безмълвни мълнии потръпват
като нозе на паяци,
изтръгнати от тялото,
което те са носили.
Жега е.
Земята е безкрайна пшенична нива
и глас на скакалци.
Под слънцето класовете
притискат към гърдите си зърната
като кърмачета.
Лениво времето разтегля миговете си
и след това заспива
сред алените макове.
Наблизо щурец просвирва.
© Лучиан Блага
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.06.2011, № 6 (139)