ПРЕСЕЛЕНИЯ
Невъзможен, със завои сложни - като фиба за коса,
парапетът се прокъса
и отбивката е знак за излет кратък.
И единствен час за нас. За обичта ни
няма друго време, нито друго място,
а това, което ще се случи - ще се случи скоро.
Мрачен падащ пролом, речни камъни - нахвърляни.
Белота в дълбокото. Трудно, бързо и свирепо каране.
Водопад - разпенен страховито.
И след всичко - любов на високото. Правим го,
малко грубо, но сме в рая. Идва краят (твърде бързо!)
Долу пренаселената долина се мержелее в здрача.
Там питаме за стаи със неонови легла, препълнено е всичко
(и едва ли, пак и пак, ще пламва обичта отново).
На връщане нощта, замислена, гаси цигара след цигара.
В колата сме, но в крайна сметка - всеки сам със себе си пътува.
© Яша Кеслер
© Драга Дюлгерова, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2014, № 11 (180)