КАМЪК
Ето го камъка,
дето никого не е ударил.
Стои си той,
не помръдва
от мястото си -
от твоя гроб,
мамо.
Смирено го прегръщам
като нещо свято.
Ще си отида скоро
и аз от този свят,
мамо.
Ще ме изпратят
насълзените букви
на твоето име,
върху камъка издялано,
мамо.
Камък,
дето никого
не е ударил.
© Григоре Виеру
© Огнян Стамболиев, превод от румънски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.02.2011, № 2 (135)