* * *
Вечер. Може би последна
пустозвънна моя вечер.
Аз отдавна съм в антрето,
трябва да си ида вече.
Буца в гърлото се спря,
на езика - смърт горчива,
а фенер като звезда
във ръката ми изстива.
Пътеводната звезда
ме предаде, потопи,
потопи ме в ада тя,
в Средиземните вълни.
© Георгий Иванов
© Магдалена Костова-Панайотова, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.04.2012, № 4 (149)