ТАЛВЕГ
В средата на стремителното течение
големият мъж се оплаква: "Толкова тежък и все пак толкова дребен -
Поставяш живота ми в смъртна опасност."
"Нищо чудно", отвръща детето
на раменете му. "Eто, че ти носиш света
заедно с всички негови грехове."
Другият спря. "Какво ще спечеля
с това? И докога ще се помни от хората?
По-мъдро е да те оставя тук, където стоя."
"Трябва да продължиш", отвръща детето.
Поне едно нещо то знае със сигурност.
"Аз не съм роден, за да се давя."
Другият въздъхна: светът трябва да продължи по пътя си
така че е безсмислена размяната на реплики.
Той съсредоточи силите си срещу течението.
© Денис Енрайт
© Богомил Господинов, превод от английски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 24.10.2014, № 10 (179)