СЪЩЕСТВУВАШ
На пейката, на която седиш, пише: съществуваш.
Казваш ми го с учудване и пак повтаряш,
веднъж, после втори път.
На този ден
преди много години,
хората мощно кацнаха на Луната
и твоят вик е равен на техния.
Представям си как преминаваш с ръка по тези
букви и как, задушен от небостъргачите,
успяваш да стигнеш смисъла: стига
да си тук. Какво облекчение и какво въодушевление!
Защо пък да не поместиш Света
и защо да не създадеш град в момента?
В легендите на древните ацтеки охлювите са
избутани във Вселената и там постоянно
преглъщат Луната, по която остават лунички.
Днес е слънчевото затъмнение. С удоволствие
бих гледала охлюва и бих оставила очите да се изпепелят.
Познанието нищо няма да загуби от това.
Съществувам, съществуваш.
© Дария Жилич
© Димана Митева, превод от хърватски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.09.2012, № 9 (154)