* * *
Отстрада ти, аз още страдам,
Обречен да дишам със съмнения,
Да се разкъсвам и да не си позволявам
Да диря туй, което няма обяснения.
А беше утро! Помня, ще помня без край
Речта на любовта, цветята и нощните лъчи.
Как да не цъфти всевиждащият май
При блясъка любим на твоите очи.
Няма ги очите - и аз не се боя от гроба,
Завиждам на безмълвието ти сега,
И, далеч от людска тъпота и злоба,
О, час по-скоро в твойта мъртвина.
© Афанасий Фет
© Боян Обретенов, превод от руски
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.09.2015, № 9 (190)