Юлия Момчилова - Сълзи от самодива

СЪЛЗИ ОТ САМОДИВА

Скита из горите малка самодива -
сам-самичка хубавица полудива.
Иска й се с дружки да лудува,
песни да попее, да танцува.
Ала хорските момичета не смеят
с нея да играят и да пеят.
Някой бе им казал, че е лоша
и ще ги отмъкне нощем с коша.
Може би ще ги захвърли в планините!
Може да изчезнат из далечините!
Затова се крият те от нея,
а за тях тя ден и нощ копнее.
Иска с тях да пее,
като тях да тича...
Даже някое момче да я обича.
Рожба някой ден и тя да има,
да е майка нежна и любима.

Но когато ранна сутрин зазори се
самодивата из въздуха стопи се.
Само сълзите ѝ по тревата росна
тъжно заблестяха в утринта магьосна.