Веска Гювийска

СИОН

времето съществува за себе си само вечността ни докосва не искам да пиша стихове - граница която постоянно се отмества между редове от букви не знам какво оттатък има но е живо като преизподня отразява всяка мисъл не съм готова пред мрака да застана мога само да го зърна на бог в окото мога да го пипна с дума която отказва да се върне защото е любима Господи прати другиго когото можеш да изпратиш а мене изличи от Книгата в която си ме вписал защото светостта на словото е непосилна прати другиго в Сион не съм готова като дете да те приема когато избиването на младенците свърши повикай ме отново да говорим какво е Библия преди думите да ме затрупат