Веска Гювийска

ПЛАЖ

светлината трябва внимателно да се поставя като нитроглицерина под езика понякога е непокътната с години и чака повод да избухне като време в което съм била за миг щастлива в неделя мотае се безцелно по пижама и скита като мрака търси в паметта ми негативите на плажа не открива стъпки не открива даже и морето само Хемингуей който със себе си говори едва ли може да бъде споделено онова което губим постоянно в имената