ПАСАТИТЕ
Време, отхвърлено от времената, се нарича вечност. Споделена е само тъмнината във леглото - една несъстояла се Венеция от трохи и гълъби. Понякога усещам тялото си като баобаб или картина на Фрида Кало - разтопяване на светлината. Не искам повече да продължавам: от другата страна са същите пасати, с вяли къщи и скитащи стада, на път към океана. Ще бъде загуба на гледката, ако не е детето, което знае как изглежда космоса отвътре.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2014, № 5 (174)
Други публикации:
Веска Гювийска. Бог е винаги другаде. София: Светулка 44 Атеней, 2014.