Веска Гювийска - Книга на Осия

КНИГА НА ОСИЯ

оставам при теб през нощта за да подредя звездите само светлината съществува без никаква причина знам че ако създам от хаоса вселена ще съм винаги излишна няма друга самота освен онази която ни поглъща гледам те как спиш по хълбок с ръка между световете и стръкче детелина и съм почти щастлива (почти е мярата на битието) че мога да бъда част от нещо непознато (непознатото е път към Бога) като огледало в което виждам всичко дори обратната страна на времето превърнато в пустиня накъдето и да се обърна отказвам да се случа освен на мигове които траят вечно състояние известно като падане на звездите каквото и да кажа е излишно защото е записано в пророчествата на Осия той добре грешната жена познава но не я обича дори светците понякога предават Господ