Веска Гювийска - Мишка в ориза

МИШКА В ОРИЗА

Старостта е безглаголно време, в което всички думи се завръщат по местата като например: Би ли ми подала четката за зъби, следват чехлите с халата, котката сама пристига, протягайки се между времената. Няма ме в книгата, няма ме в стаята с прозорец, забил чело в стената, няма ме и в кухнята като мишка във ориза, няма ме там, където слагам ключа, той винаги се мести без причина от квартира на квартира. Няма ме в леглото все по-тясно като нар в казарма. На терасата ме няма и между звездите също - това прави разстоянията между тях огромни. Няма ме отвътре и отвън, наоколо е само парфюмът на жена, която отминава.