Веска Гювийска - Малки чудеса

МАЛКИ ЧУДЕСА

стиховете са точка на отсъствие от самия себе си съвършена като пустотата в нея няма нито мисли нито чувства липсва даже дъното на ваза всеки ден се питам къде е бог къде съм аз не знае даже той изгубена между редове от букви понякога прозира светлина но е твърде крехка да се задържа и твърде кратка като нота понякога се влюбвам в теб такъв какъвто си без примеси от време само папрат във която съм щастлива понякога намирам малки чудеса големите ме плашат достатъчно е че още мога да чета без природата да сричам достатъчно е че имам забраната да бъда дума която не мога да изгубя останалото е оттатък