Веска Гювийска

КОТКА

понякога през всемира се промъква котка и остава черна дупка после всичко пак отново става тихо сякаш ще се роди отново буда сякаш ще се отвори рая и ще видя мама с гълъб във ръката мама е човекът който може да променя правилата в стиховете са излишни всички думи с каквото и да ги запълваш восък коноп или коприна никога не е достатъчно да бъдат съвършени като кринове в полето никога не е възможно да остане празно място за да скита светлината докъдето погледа ти стига само букви в които бог от себе си се крие понякога и трудно е да бъдеш нещо друго от себе си различно преди да се превърнеш в пеперуда