КАТО ВСИЧКО, ПРЕДИ ДА ПОЧНЕ ДА ИЗСТИВА
Като майка, която иска най-доброто за детето и стиска комата сух в ръката, като кожа, която бръчките опъва сутрин, а ти стоиш на времето в междата, като червило върху чаша със шампанско, което отдавна е изпито, като нова къща, в която не живее никой, като циганка, задянала просията с детето, като този, който преминава, без да пусне слънцето в продънена кутия, като обувки, които за път се стягат, а нямат връзки, като пирона, на който виси Христос в антрето.
Като всичко, преди да почне да изстива, а аз го претоплям за закуска.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.12.2012, № 12 (157)