ХВЪРЧИЛО
Буквите са състояние на светлината да се роди от мрака. Понякога живея като хвърчило в стиховете. От другата страна на хълма са селцата, изтрити от всички географски карти, поръсени от слънцето като филия. Предпочитам трохите на врабчето, да бъда част от свободата и презимувам като рана. Предпочитам да съм лисицата от теб опитомена, защото еднообразни са житата. В четвъртък идват пушките, защото пушките са винаги преди ловците и жънат маковете на откоси. С небето си разменяме окото и то ме гледа без да мигне, като за последно. На сутринта дъждът вече е преминал, както и живота.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2014, № 5 (174)
Други публикации:
Веска Гювийска. Бог е винаги другаде. София: Светулка 44 Атеней, 2014.