ХРОНОМЕТЪР
Когато любовта започне да се храни със самата себе си и лющи слънчогледа на сърцето, докато остане само Бог преди да се пропие, объркан като слава и каже: Ела и сподели с мене мъката като улов на лисици, разцъфтели в снега червени минзухари. И каже: Моето е мое, а твоето е наше и заграби слънцето, а аз остана с хронометър в ръката да броя обиколките на вятъра, който ме върти около теб като вихрушка. А после падна в лехата с розите, прекършена като хвърчило. И не мога нищо да добавя към съдбата, само спомен, който не зараства.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2014, № 5 (174)
Други публикации:
Веска Гювийска. Бог е винаги другаде. София: Светулка 44 Атеней, 2014.