ДЕТСКИТЕ РИСУНКИ ВИНАГИ СА ТЪЖНИ
От всички жестове в пространството избирам листопада, защото превръща загубите във привички. Поглеждаш към дърво без птици и си казваш: добре, че още цяло е небето. Обличаш дрехите на снежния човек, еднакви като болнична пижама и влизаш в детската рисунка. Детските рисунки винаги са тъжни. Каквото и да кажеш, е излишно, защото бог е това, което от думите остава, когато времето се махне. И разбираш, че всички думи са една и съща дума. После слагаш дим в комина и разхвърляш стъпки. Така изглеждаш още цяла като къща, в която някой те очаква.
© Веска Гювийска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 30.05.2014, № 5 (174)
Други публикации:
Веска Гювийска. Бог е винаги другаде. София: Светулка 44 Атеней, 2014.