Веска Гювийска

БУКВАР

понякога Господ ме допуска във съня си нямам особени заслуги да бъда шатра и пустиня номадността е състояние на всяка буква нямам особени заслуги да търся кръст за който не съм готова в абсурда може само да се вярва няма дори следа от време единствено природа да си повикан в голямото глаголене на тишината с камъчета под езика ако ръката си протегна ще напипам гнездо на щъркел който свързва световете и върби в реката в нея не можеш два пъти да влезеш освен ако не си дете което срича вечността в буквара на щурците