МАЛЪК СЕЧКО
Малък Сечко се ядоса,
ала беше за последно -
къщи, улици белоса,
не остави клонче черно.
С Вятърко се съюзи,
седна в колесница бърза,
с вихрогончови юзди
снежен прах навред разпръсна.
Включи копчето за старт
на машината за сняг
и засвири като бард,
и затрупа къщен праг.
А бащите ранобудни,
със гребла пътеки правят,
преспите за нас са чудни,
на иглу те бързо стават.
И пързалка ще направим,
откога шейните тръпнат.
Сред „морето бяло" газим,
докато „вълните дръпнат"
бързо нашите крачета -
падаме в снега дълбок,
щипе нашите нослета
Сечко - шеговит и строг.
© Веска Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2011, № 4 (137)