ДЪЖД

web

Както си играхме изведнъж,
бликна топъл, майски дъжд -
улицата ни широка
стана на река дълбока.

Ний се скрихме под стрехата,
но дъждът разбра играта,
бързо там ни той намери
със стрелички водни ни уцели.

Ние взехме пистолета воден
и отвърнахме му с огън.
В миг затихна победен,
скри се някъде сразен.

Пак започнахме игри -
по-голяма локва прескочи,
мокри клончета дръпни -
от дървото душ вземи.

Слънчо ни видя и се засмя
и ни награди с Дъга.

 

 

© Веска Ангелова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.04.2011, № 4 (137)