Васил Славов

ТИХО

web

Въпреки че очите ми още вървят след стадото,
въпреки сърцето - слабото барабанче
и ръцете - празните,

ако вдигна дума към местото, откъдето тръгнах,
ще бъде думата на обичта,

ако пратя мисъл към този, когото погребах,
ще бъде вечерния дъх на погалването,

ако дам сълзата си
ще плисне приливът й.

А когато дойде времето -
тихо да е то,
в тихото тихо,
в тихото мое,
както все тихо се завръщах в нестигнатото.