Васил Славов - "Стопанинът замина за Америка"

"СТОПАНИНЪТ ЗАМИНА ЗА АМЕРИКА"

Стопанинът се върна от Америка -
изметнат праг, тъга и тихо...
Пристъпи както палиш свещ
и в стаята, и в коридора - никой.

Остави куфара си, пълен с мъх,
и седна до ръба на светлината.
Изтряска гръм и слитна дъжд
в града - стопанина дочакал.

Проплака старият таван
звездите както капят от небето;
под кръст от спомени скован
стопанинът протегна шепи.

Изтичаше ръждив порой
през цедката на мъртвата му къща
по дланите догаряше вода -
сълзата както камъка прегръща.

Забравил просеките на нощта
и спирките по дъното на океана,
покръстен с падането на деня,
стопанинът до сенките остана.

Стопанинът се върна от Америка.
И често залезът, обесен недалеко,
го виждаше по улицте на града,
загледан в облаците на небето.