Васил Славов

ЮДА

Когато седнеш с чашата и със смъртта си -
две кучки в падането на нощта -
когато мъртвите отворят шепи
и те докоснат - луд във лудостта,

когато споменът лицето ти изтрие
и хвърли тогите ти на забравен син,
когато белегът в небето вдигне огън
към Юдата - безверен, нелюбим,

когато всички пътя си затворят
приятели, дъга, любов, живот
и само споменът за морността в Исуса
разкъсва низкия ти лоб,

когато и змията се отвърне
и пропълзи по сухата ти длан,
спасение е сам да вдигнеш клина,
целунатият с който беше прикован.