ПЛЕНЕНИТЕ ТРОЯНЦИ
Нас дори смъртта ни пренебрегна.
Боговете глухи бяха в боя
за молбите ни да паднем в него
като истински бойци на Троя.
И сега - навързани, без слава,
гледаме: врагът , където мине,
как руши, насилва, поругава
скъпите ни бащини светини.
И къде е смисълът? Родина,
храм свещен, любов -
мираж нетраен...
Няма вече ни една причина
подвига ни днес да оправдае.
Станаха страхливците герои,
подлеците са на власт с врага ни,
бюст от мрамор вдигнаха на тоя,
който първи в боя се огъна.
Някой казва: все пак свободата
нейде зад морето била жива...
Страшно е да бъдеш жив, когато
твоят свят пред погледа загива.
© Таньо Клисуров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.11.2010, № 11 (132)