Таньо Клисуров - Обсаденият град

ОБСАДЕНИЯТ ГРАД

Живеем в Троя. И дочувам ропот
сред гладната тълпа от седем дена,
че може би дори ахейско робство
е по-добро от свободата обсадена.

Отвън са враговете. Нямат милост:
като животни диви ще ни погнат.
А вътре въздухът дъхти на гнилост,
на утрешни предателства и подлост.

В очите на жените вече виждам
готовност със ахейците да легнат.
Мълчи Приам, сега не го е грижа
за трона, за народа пренебрегнат.

Останали са само шепа войни,
готови да умрат за чест и слава.
Дежурят те по кулите ни бойни -
учудени, че фронтът опустява:

на мястото на вражите разгроми -
огромен кон... Дошъл е сякаш свише...
Съдбата ни, предречена от Омир,
дали ще може да се пренапише?