Радостина А. Ангелова

Домът им е пълен с мебели, не могат да изхвърлят нито дивана от шейсетте, нито креслото на дядо му, нито кушетката с пружина в кухнята. Препъват се и при всеки пролетен полъх на вятъра, когато тя отваря зимните прозорци, за да проветри, избуява буренът на теснотията.

- Какво да изхвърлим - казва той, - ако дойде някоя от лелите ти, къде ще спи? Ами ако дойдат две от лелите ти? Или... вземат че дойдат и трите наведнъж? Легла трябват, няма на пода да спят, я...

- А пък ако празнуваме нещо, нали трябват столове, къде ще седнат гостите - вдига веждите си тя. - Я да видим, в хола имаме... три и две пет, девет, единадесет места. Ако вземем и столовете от кухнята и балкона ще поберем... деветнадесет човека. Трябва да внимаваме никога да не каним повече от деветнадесет човека.

И тя отива да бърше стъклата, за да са чисти, ако дойдат лелите й или внезапни гости.

Но никой от роднините не иска да ходи у тях. Много е тясно.