* * *

web

В селото
гласът ти се удавя в тишината.
Безлюдие и празнота.
Широк мегдан -
да заиграеш хоро,
земята да потрепери.

Но само старци -
окуцели от работа,
оглушели от самота.
Изпълзяват от време на време
от къщите си,
като охлюви след дъжд -
да оставят следа.
Да се поразтъпчат.
Да докажат на себе си
и на другите,
че все още са живи

До мегдана - на раздумка.
До чешмата - за вода.
Тук имат смисъл
само две неща
насъщни -
хляб и раздумка.
Хляб и вода.

В селото
гласът ти се удавя
в тишината.
Безлюдие и празнота.

 

 

© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2020, № 3 (244)