* * *
Без време си отиде баба
и с нея сякаш свърши детството.
Съзрях и станах по-голяма.
Пороят глинен някъде отнесе
и камъните речни пред чешмата,
оваля ги със пясъчните наноси.
И цялото небе над нивите заплака -
кората им изтри и изравни земята,
в която камъкът затрупа баба.
И с нея сякаш свърши детството.
© Първолета Маджарска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.03.2020, № 3 (244)