ДУМИ ЗА КЛЕО
Павлин Бакалов
Името Клео (гр. κλέος,) означава слово (всъщност това е един и същ индоевропейски корен).
За суеверните книжни люде е медицински факт това, че както книгата избира читателя, така и името избира човека.
Андрей Битов беше писал за шампиона на сабя Виктор Кръвопусков, че каквото е името, такова е и заниманието на човека...
И до ден-днешен се удивяваме на завидната лекота, с която Клео борави със словото - това й е призвание, пред нея ние изглеждаме като афатици.
Разбира се, че в тази афазия няма клинична картина - тя се дължи на обяснимия респект пред личността на нашата преподавателка, която се е посветила на своята учителна длъжност. Често срещаният упрек, че сред нас има много нормативни интелигенти, които сутрин вярват в Христос, на обед - в Буда, а вечерта - в Мохамед, изобщо не може да бъде отнесен към Клео. И ласкателно да звучи това, то си е вярно.
В академичното лоно - сакралната част между пазвата и скута на знанието, могат да се срещнат много хора, сред които има избраници на духа, и даже някой да не вярва в това, чудото става въпреки всичко. Когато се изпълни времето, ние - нейните студенти - да упражняваме някаква преподавателска дейност, чак тогава разбрахме, че тази работа не е много лесна.
А ако речем да изброяваме причините за това, рискуваме да ни покарат повече пръсти на ръцете. За да учиш другите, трябва да имаш дарба.
Гръцката дума е харизма (χάρισμα) - тя произлиза от глагола χαιριο (радвам се), т.е. думите за дарба и радост са етимологично свързани.
В българския език глаголът харизвам и неговите производни дори развиват и пейоративна стилистична окраска (да харижеш нещо някому - в безкористността на това деяние предикатът носи укор), но все пак според Кант хубаво е това, което се върши и без корист.
У Клео няма корист, има посвещение - в християнския смисъл на думата, свързан с казаното от Спасителя: "Даром взехте, даром давайте" (Διορεάν έλαβετε, διορεαν δότε).
Заради споделеното ни увлечение по гръцкия език ми се ще да добавя по какъв любопитен начин се обяснява споменатият глагол харизвам (χαριζομαι) в големите гръцки речници от миналия век: κάμνιο το χατήρι τιυος, т.е. не троша хатъра на някого, съвсем в духа на турската поговорка Kafami kir, hatirima kirma (Главата ми строши, хатъра ми - недей).
Присъствието на Клео и на нейното слово (моля да ме извините за тавтологията!) са толкова магнетични, че не бихме могли да срещнем графита: „Имах лоши преподаватели, това беше добър университет”, или пък да приемем твърдението от най-скръбната книга, че който трупа знание, трупа печал; защото, когато човек притежава харизмата на Клео, просто трябва да влезем в радостта му и в радостта на студентите, а който каже, че не е така, сугубо греши и нека първи хвърли камък върху нас. Нека да добавим и толерантността й към честите прояви на диплопия (двойно виждане) у тези, които се готвят и с течение на времето се явяват на изпит - понякога се оказва, че Ортега и Гасет са двама видни испански философи, същото би се случило и с героя на Уналидно Куадрандо и Редондо (квадратен и кръгъл), но в крайна сметка няма грях, който да не може да бъде простен...
Въпреки че е свързана със словото (както имах случай да изтъкна), Клео никак не обича многоглаголстването, покрай нея и ние се научихме да виждаме патологичното или патогенното в словоизлиянията.
Знае се, че във фолклора и университета мълчанието е смърт, но на Клео й е чужда ролята на Шехерезада, въпреки че се занимава с наративи.
Молитвено сме с нея във всичките й начинания.
Сполай ти, Клео, за доброто начало, заложено в тебе!
За нищо неподозиращия читател поясняваме, че изразът сполай ти е от гр. εις πολλά έτη θ и означава
за много години.
© Павлин Бакалов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.07.2010
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван
Русков и Младен Влашки. Варна: LiterNet, 2010
Други публикации:
Изворът на Нарцис. Сборник научни статии. Литературознание. Съставители: Иван
Русков и Младен Влашки. Пловдив: Страница, 07.07.2000.