ПЪРВО ЛИЦЕ ЕДИНСТВЕНО ЧИСЛО
В голите клони на прошката
свети вятър
и пали огньове
от чувства -
по-чисти от лудост,
по-вечни от смърт.
Тихо звъни въздухът
и целува усмивките
на заспалите,
които не знаят
какво е хербарий
и няма да си простят.
© Надежда Искрова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 13.05.2011, № 5 (138)