ЛОДКИТЕ НА ВИНСЕНТ

web

Будят се
върху планини от вълни.

Като обувки са -
човек може да ги обуе
и да тръгне с тях по морето.

Люлки са,
които се задвижват
от дъха.

Водата ги отнася надалече.
Там, където
могат да се ловят хоризонти.

По пътя събират
звезди и нощи -
от тях този тъмен
и крещящ блясък.

Завръщането с тях
е винаги сполучливо.

Забравените могат
с тях да отпътуват.

 

 

© Кристин Юрукова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 06.11.2010, № 11 (132)