* * *
Ний те живеем за първи път.
Но ти си знаеш, че е за последен.Калин Донков
Като паяжини в запустяла къща
между нас са премълчани думи.
Лудост е! Не виждам шанс за връщане.
Повикът е равен на безумие.
Люшнати внезапно от течение
паяжини в къщата ни оживяват.
Думите се търсят в изречение,
но гласът е този, който ни предава.
Изкушени да сме независими,
преждевременно заставаме пред самотата.
Всеки си измисля своя истина -
пренебрегва оня паяк зад вратата.
© Кремена Ячева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 19.09.2011, № 9 (142)