Кремена Ячева - Някой там се рови в кофата с отпадъци...

* * *

Но щеше ли да съществуваш
без надеждата,
че още може с думи да нахраниш някого?!

Надя Попова

Някой там се рови в кофата с отпадъци.
Не търси мойте думи.
Търси хляб. И го поделя с кучето.
И двамата с трескави погледи.
От глад.
Някой там постила си пред прага ми.
Не чака мойте думи.
Намира стряха. И я поделя с кучето.
И двамата с настръхнала козина.
От студ.
Някой там не мисли, че ще има утре.
Не разбира мойте думи.
Изтърсва до троха торбата си. И слага
в нея кучето.
Да са двамата, че страшна е Онази -
Непознатата.
А думите?... Къде са думите?