* * *
„До изоставената къща
пее щурче.
Вечерно слънце."Шики
Къща изоставена - душата ми.
Последният стопанин си отиде.
И викам, викам...
Пустото отвръща ми:
„Последният стопанин си отиде."
Глухарчета пред прага са пораснали.
Глухо тупват вишни във тревата.
Едно щурче нарочно ли, по грешка ли
запяло е и пее пред вратата.
Вечерно слънце - още във очакване
под навеса минута-две се спира.
И кой ще му подвикне там отнякъде:
„Последният стопанин си отиде."
© Кремена Ячева
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.01.2012, № 1 (146)