VI.
Замаяни, горделивите слънчогледи
веят гриви нашир, на възбог.
Жълтият цвят, като тиха надежда,
е владеел единствен Ван Гог -
от нежните нюанси със мляко,
до тежкото брокатно оранжево;
през отсенки червени понякога,
до златното залезно зарево...
Дорде животът грижовно ни сритва,
някой ражда се в ръцете с палитра.
© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2011, № 2 (135)