II.
С топлите си красиви очи,
които виждам в децата си само,
къпеш ме в обич и дълго мълчиш
с лек укор в зениците... мамо!
Гледаш ме от старите снимки
и очите не са спомени само,
топлината им винаги изпреварва
в зениците укора... мамо!
И все ме води по пътя тревожен
тази любов в погледа вложена.
© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2011, № 2 (135)