VIII.
През пръстите преплетени отлитва,
изпусната от шепите ми стиснати,
последна, неизречена молитва,
с надежди към небето плисната.
Веднъж избягала на воля,
кръжаща в изкривените пространства,
любов и милост неизмолила
завръща се след непосилно странстване.
И сгушва се при мене уморена,
погалена от дланите ми изранени.
© Константин Икономов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.02.2011, № 2 (135)