Иван Ланджев - Ние според мансардата

НИЕ СПОРЕД МАНСАРДАТА

Привидно спокойно е - Испанска партия:
само три хода са минали, а спуска се вече
ръката към дамския фланг.

Подредено красиво е - Евклидова геометрия:
само две възможни точки под скосения прозорец
и единствената права между нас си ти.

Понякога бъбриво е - съвременна поезия,
а само един глагол е тук наистина и стига
да узнаеш плановете, чекмеджетата, срама ми.

Обичам.

Онази фигура,
избрана от играча и решила изхода на всичко.
Онази фигура,
открила се внезапно светла в голата глава на геометъра.
Онази фигура
в средата на стиха, която го краси едва забележимо.

Ти тихо знаеш, че си нея, именно,
а в мене пак е радостно и благодарен съм,
че моят ден е сбор от твоите минути.

Вечността живее долу
и е нищо повече от възрастна съседка.
Историята и световните обрати са значими

колкото изкашлянето й. Нима ще се сравни
каквото и да е със нашето велико и последно
времетраене? Тук, в стаята

привидно спокойно,
подредено красиво
и понякога бъбриво е.

Числата прокапват от покрива, за да ни изброят
отново, цели и естествени. Обречени да бъдат
верни. А думите само обиждат с имена нещата.