ДАЛИ ПЪК НЕ
Сенките на женските тела
се местят
от
под завивките
до
под очите ми.
Трупат се
и стават на торбички.
"Дали пък не ги мисля твърде много?",
повтарям си докато слушам,
нагазил надълбоко в късното
някъде към три
когато
единствената ми компания
са Колтрейн, Майлс и
двете кучета на етикета.
В пушека и в царствената скука
на три и една минута -
не е ли най-доброто време за
нехайство?
Тогава
мен не ме засяга,
че според вестниците
някой сваля пак властта.
Дали му хрумва на сваляча,
че трябва първо
да я изведе на среща?
Дали пък не е по-добре
да й подари цветя?
© Иван Ланджев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 07.10.2011, № 10 (143)
Други публикации:
Иван Ланджев. По вина на Боби Фишер. София, 2010.