АВТОСТОП
Веднъж смъртта ме закара до София.
Тогава нощната лампа над Витоша се просълзяваше,
а капките осветяваха огледалните удари
от последния акорд на Албинони.
Щях да се осмеля да дойда при тебе
за последно докосване и първа метафизичност.
Щяхме да бъдем щастливи,
точно така, както ми беше казал, че трябва да бъдем
завинаги.
© Ивайло Динев
=============================
© Електронно списание LiterNet, 25.05.2013 № 5 (162)