ВЕЛИКОТО ЧУДОВИЩЕ
Беше им до коленèте,
хвърляха си пояс, за да се учат да плуват,
то беше сàмо една-две гальовни вълнѝ.
Палаво бе и играеше с тях като бебе,
те му даваха да суче от телата,
галеха го, прегръщаха, с устни го всмукваха.
Постепенно растяха ръцете и пръстите
и ги шамаросваха -
сами се хвърляха в плестниците с аромат на йод.
Порасна двуметрово
и се хвърляше като лудо върху скалите,
обичаха синьо-зеленото му отдаване,
докато стенеше с равномерен ритъм.
Дойде време - беше толкова силно,
че ги теглеше за косите,
навътре и надолу,
омагьосани, останаха завинаги на дъното...
© Илеана Стоянова
=============================
© Електронно списание LiterNet, 02.04.2019, № 4 (233)
Други публикации:
Илеана Стоянова. Море завинаги. Бургас: Знаци, 2018.