Илеана Стоянова

ПОЕТИ

ти си ми брат. брат ли си ми?
като чистотата на небето те виждам
като листо от дървото ми те разбирам
като керемида на покрива ми прилепваш
като бисер в мида те чувствам
като своя кожа те усещам
като брат те обичам. обичам ли те?

да си ми брат, а не да изглеждаш
да не навеждаш очи, когато ми говориш
да не губя ум и думи и дъх, когато си близо
да седя в скута ти спокойна като ябълка в кошница -
невъзможно!
по една река плуваме, но лодките ни са различни.

толкова нежност, толкова нежност към моя брат!
пръстите ни почти не се докосват
защото може да се парализират, когато се вкопчат.

брат и сестра сме в едно, чувствам го:
услужи ми с ръката си,
с устните си, със сърцето си! -
да те погаля, да те целуна, да те обичам,
но не приближавай, нали си ми Идеал.

"скъпи!" - едва-едва прошепвам
и се отдалечавам.
вземам вечността и ти я подарявам.